Петко Коцев
публикувана: 24.09.2013г. 17:00 | прочетена: 6636 | коментари: 2
„…В таз перла се нявга родили
Ракитин и куп светила,
оставили диря нетленна
по старата грешна земя …”
П. Коцев
Ракитин и куп светила,
оставили диря нетленна
по старата грешна земя …”
В тази „перла” – Трудовец, на 26 ноември 1939 г. се ражда и той, нашият съгражданин Петко Коцев, както обичаме да го наричаме всички ние – Петко поета.
Още като дете, в старата къща до топлото огнище, той слуша в захлас чудните приказки, които баба Стамена с такова вълшебство умее да разказва, че още тогава поезията зазвучава в душата му. Момчето расте и става ученик. Първоначално учи в Основно училище „Любен Каравелов” с. Трудовец, а след това в Ботевградската гимназаия. От тези години датират и първите му стихотвирения. Но той има още една голяма любов – техниката. Тя го отвежда в Минногеоложкия институт, където се дипломира като инженер-хидрогеолог . В продължение на десетина години основно се занимава с търсене и проучване на водите с високи питейни качества из цялата страна.
Съдбата, обаче се оказва неблагосклонна към него. През 1972 г. претърпява тежка злополука със зрението си. В този труден за него момент ръка му подава нашият съгражданин Васил Цанов (тогавашният министър на транспорта). Врати за него отварят престижните очни клиники на Будапеща, Одеса, Москва, Париж, Кьолн, Цюрих, но заболяването е в напреднала фаза. Едното око е безвъзвратно загубено, а другото с много висок диоптър. В следващите години състоянието на неговото зрение със загриженост следят проф. д-р Иван Василев (нашият д-р Вачо)и неговата дъщеря – световно известният офтамолог, академин Петя Василева.
В знак на благодарност, за тях той написа едни от най-затрогващите си стихотворения: „Министър и просяк” – на Васил Цанов; „Звезда като своя баща” – на академик Петя Василева; „Професор Василев..плюс „А”” – на проф. Иван Василев.
С болка в душата той среща идващите дни и мечтае за човешката любов. Тъжни са песните му за отлитащата младост, страшно е царството на вечната самота, защото „злата съдба ме срази”. Огромното му и любящо бедно сърце се чувства неразбрано, а младостта бързо минава и жените, които е обичал, които е уважавал и от които се е възхищавал, си остават за него мечта. Нежен, лиричен и всеотдаен в любовта, П. Коцев търси мъничко радост и надежда да бъде разбран от тези, които обича.
Обич
„Как бих желал да преживея
със нея цели векове
и нашата любов да грее
кат слънце в чистото небе.”
Поетът се доказва и като голям родолюбец и патриот. Интересни са творбите му, посветени на нашите национални герои Ботев, Левски, Севаст Огнян. Увековечава подвига на избитите ремсисти в Етрополския Балкан и „достойно тлее за своята България”. Милее за родното си село, възпява природните красоти, светите места и лековитие му води.
Заклеймява, обича, страда и се възхищава искрено по човешки. Като вечен завет звучат стиховете му:
Душа
Когато в живота избираш
свойте приятели ти,
помни, че под дрипите стари
не винаги просяк стои!
А скромността му в следващата строфа е безспорна:
Аз скитник бях на таз планета,
не търсех пухени легла –
роден бях принц,
но предпочетох
да бъда беден до смъртта.
Петко Коцев доказва, че истинският човек цени и малкото, което има:
А моят живот бе преминал
изцяло в дълбока тъма,
затуй аз познавах цената
на всяка отделна звезда!
Издава стихосбирките: „В памет на любовта”; Под знака на вечната нощ”, „Безсмъртните”; Песента на сибирския вятър”; „В чертозите на самотата”; „В дебрите на битието”. През 2000 г. излезе от печат и научно-фантастичният му роман „Синът на Ник Идън”, спечелил златен медал на VII републикански фестивал на художествената самодейност.
Днес той е член на Съюза на независимите писатели в България. Неговите произведения се четат в Русия, САЩ, Украйна, Литва, Австрия, Израел. Всичко това , заедно с участието му в редица телевизионни предавания го извисяват като творец.Неговите публикации в почти всички централни вестници потвърждават високия му талант.
Гордеем се, че си наш съгражданин, поете. Високо ценим твоята отзивчивост, съпричастност към проблемите на хората, мъдростта и непринудеността, с която общуваш с всички нас.
Още като дете, в старата къща до топлото огнище, той слуша в захлас чудните приказки, които баба Стамена с такова вълшебство умее да разказва, че още тогава поезията зазвучава в душата му. Момчето расте и става ученик. Първоначално учи в Основно училище „Любен Каравелов” с. Трудовец, а след това в Ботевградската гимназаия. От тези години датират и първите му стихотвирения. Но той има още една голяма любов – техниката. Тя го отвежда в Минногеоложкия институт, където се дипломира като инженер-хидрогеолог . В продължение на десетина години основно се занимава с търсене и проучване на водите с високи питейни качества из цялата страна.
Съдбата, обаче се оказва неблагосклонна към него. През 1972 г. претърпява тежка злополука със зрението си. В този труден за него момент ръка му подава нашият съгражданин Васил Цанов (тогавашният министър на транспорта). Врати за него отварят престижните очни клиники на Будапеща, Одеса, Москва, Париж, Кьолн, Цюрих, но заболяването е в напреднала фаза. Едното око е безвъзвратно загубено, а другото с много висок диоптър. В следващите години състоянието на неговото зрение със загриженост следят проф. д-р Иван Василев (нашият д-р Вачо)и неговата дъщеря – световно известният офтамолог, академин Петя Василева.
В знак на благодарност, за тях той написа едни от най-затрогващите си стихотворения: „Министър и просяк” – на Васил Цанов; „Звезда като своя баща” – на академик Петя Василева; „Професор Василев..плюс „А”” – на проф. Иван Василев.
С болка в душата той среща идващите дни и мечтае за човешката любов. Тъжни са песните му за отлитащата младост, страшно е царството на вечната самота, защото „злата съдба ме срази”. Огромното му и любящо бедно сърце се чувства неразбрано, а младостта бързо минава и жените, които е обичал, които е уважавал и от които се е възхищавал, си остават за него мечта. Нежен, лиричен и всеотдаен в любовта, П. Коцев търси мъничко радост и надежда да бъде разбран от тези, които обича.
Обич
„Как бих желал да преживея
със нея цели векове
и нашата любов да грее
кат слънце в чистото небе.”
Поетът се доказва и като голям родолюбец и патриот. Интересни са творбите му, посветени на нашите национални герои Ботев, Левски, Севаст Огнян. Увековечава подвига на избитите ремсисти в Етрополския Балкан и „достойно тлее за своята България”. Милее за родното си село, възпява природните красоти, светите места и лековитие му води.
Заклеймява, обича, страда и се възхищава искрено по човешки. Като вечен завет звучат стиховете му:
Душа
Когато в живота избираш
свойте приятели ти,
помни, че под дрипите стари
не винаги просяк стои!
А скромността му в следващата строфа е безспорна:
Аз скитник бях на таз планета,
не търсех пухени легла –
роден бях принц,
но предпочетох
да бъда беден до смъртта.
Петко Коцев доказва, че истинският човек цени и малкото, което има:
А моят живот бе преминал
изцяло в дълбока тъма,
затуй аз познавах цената
на всяка отделна звезда!
Издава стихосбирките: „В памет на любовта”; Под знака на вечната нощ”, „Безсмъртните”; Песента на сибирския вятър”; „В чертозите на самотата”; „В дебрите на битието”. През 2000 г. излезе от печат и научно-фантастичният му роман „Синът на Ник Идън”, спечелил златен медал на VII републикански фестивал на художествената самодейност.
Днес той е член на Съюза на независимите писатели в България. Неговите произведения се четат в Русия, САЩ, Украйна, Литва, Австрия, Израел. Всичко това , заедно с участието му в редица телевизионни предавания го извисяват като творец.Неговите публикации в почти всички централни вестници потвърждават високия му талант.
Гордеем се, че си наш съгражданин, поете. Високо ценим твоята отзивчивост, съпричастност към проблемите на хората, мъдростта и непринудеността, с която общуваш с всички нас.
Слепият рицар
Трудовец
Лаловият камък
Професор Василев ...плюс "А"
Благодарност
Министър и просяк
« Назад
Коментари (2)
Добави коментар