Георги Попиванов
публикувана: 03.08.2013г. 17:26 | прочетена: 5751 | коментари: 1
Георги Попиванов Попилиев е роден на 8 април 1878 г. в с. Лъжане /днес с. Трудовец/, Ботевградско. Баща му и дядо му са свещеници, от които слуша от малък разкази за „турското време“. Те впечатляват момчето още от ранните му години, когато учи в отделенията в родното си село, а от 1889 г.и в Орханийското трикласно смесено училище /днес ОУ „Н.Й.Вапцаров“/. По-късно е ученик в Софийската мъжка гимназия и студент в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Там се насочва към филологическите науки и слуша лекции при едни от най-видните български учени по това време като Ал. Тодоров Балан, Любомир Милетич и др. Знанията, славянските и западни езици, които усвоява по това време стават добра основа и за по-нататъшните му научни занимания. Благотворна е и дружбата му с другите орханийски студенти като Стамен Панчев, Петър Илчев, Стоян Романски и др.
Ваканциите прекарвал в родното си село Лъжане и понякога се криел зад дувара на родния си дом, за да слуша и записва говора на седналите на раздумка махленки. Интересът му към местния диалект и фолклор се задълбочавал с всяка изминала година.
През 1896 г. директорът на Орханийското трикласно училище, Петър Илчев, назначава Георги Попиванов като волнонаемен учител, за да събере необходимите средства и продължи образованието си във Висшето училище.През 1901 и 1902 г. ,завършил семестриално, учителства във Варна и Силистра. Диалектоложките му търсения и изследвания продължават и в тези краища на страната. През 1903 г. се дипломира и вече като редовен учител е отново в Орхание – в Класното училище, а после и в Гимназията, в продължение на 16 години.
През 1904 г. сключва брак с девойка от интелигентно семейство – Цветана Савова, останала без майка, която има подкрепата на своя брат – офицер от 16-ти Ловчански пехотен полк. Раждат им се 5 деца.
През 1912 г. Георги Попиванов, който по това време е учител в Първа мъжка софийска гимназия, заминава на фронта като участник в Балканската война. Към края на войната е трогателна срещата му с ранения Стамен Панчев – негов добър приятел и колега, който умира край с. Кадъкьой на 23 март 1913 г. Завърнал се в родния си край, Георги Попиванов разказва за тази среша. Той е отново в Орхание, при семейството и близките си. Отдава се на своята професия и научни занимания. Живее в града, в съседство със Стоян Романски. Двамата водят научни разговори и спорове в областта на диалектологията и фолклористиката.
През 1914 г. е обявена Първата световна война, в която България се включва през есента на 1915 г. Той участва и в нея като ковчежник на III-та Орханийка дружина към 16-ти Ловчански полк. Завръща се през септември 1918 г. Същата година Орханийската гимназия става пълна и Георги Попиванов се изявява като преподавател по български език и литература. Уроците му са академични. Учениците му го наричали „Зевс“, защото като Бог разкривал пред тях образите на героите от всемирната литература. Разнообразна и ползотворна е и извънучебната му и обществена работа. Паралелно със служебните си задължения непрекъснато събира материали за пълното описание на орханийския народен говор. Превежда от руски език и спомени на руски офицери, взели участие в Освобиждението, които публикува по-0късно в брошура. Освен руски език ползва немски, френски и сръбски езици.
От 1927 до 1933 г., която е и година на пенсионирането му, семейството се премества в гр. Шумен, където е назначен в мъжката гимназия и лектор в руската гимназия. В своите спомени дъщерята Светлана споделя: „ Всяка сутрин, преди да тръгне на работа, той изкачваше Илчов баир и така ободрен влизаше в задъхания си делник. Работеше много. Подготвяше издаването на на научния си дългогодишен труд – „Орханийският говор“, за чиято съдба се тревожеше. Най-после през март 1929 г. трудът му беше приет и Академията го публикува в сб „Народни умотворения“, кн.38.
През 1933 г. Георги Попиванов се пенсионира. Премества се със семейството си в София и при всеки слънчев ден обикаля софийските села, за да събира „обреченото на забрава и изчезване народно творчество“ – както се изразява самият той. През 1940 г. е публикуван езиковедският му труд „Софийският говор“ – едно изключително богато и задълбочено научно изследване с голяма стойност и днес. От 1940 г., до смъртта си през 1963 г., със съпругата си Цветана живеят в родното му село. Това е и един от най-плодотворните периоди в научната му дейност, на която е отдаден изцяло.
Георги Попиванов умира на 85 годишна възраст. Два месеца преди това е награден с орден „Кирил и Методий“ – I-ва степен.
" Георги Попиванов е не само един забележителен българин, не само, че е роден, живял и творил до последния си час тук – в с. Трудовец, но е посветил по-голяма част от живота си безкористно в служба на хората.
Един богат и съдържателен живот, живот на родолюбец, отдаден в полза на обществото, без да търси слава и материални облаги.
Неговото най-голямо богатство е това, което е оставил и сам приживе казал: „Доволен съм, че можах да запазя за поколенията едно голямо богатство, каквито са народните умотворения – песни, приказки, поговорки, гатанки и др., които са вече на изчезване“.
За стойността на събрания материал проф. Романски е написал: „Ако бях автор на тия 1 615 песни и 86 приказки, бих бил обявен за най-големия поет в света“.
Ние, днешните съвременници и потомци не можем да не бъдем признателни на човека Георги Попиванов, който с такава любов и всеотдайност е работил за съхраняване на историческата памет.
Преодолявайки големи трудности, често пеш и без да има къде да нощува, той обикаля селата и събира народните мъдрости и прави всичко това, защото Георги Попиванов е обичал хората, обичал природата и най-много обичал родното си село Трудовец.
Един известен френски писател е казал: „За да пръскаш свтлина над другите, трябва да я носиш в себе си“.
Георги Попиванов беше един от богоизбраните, който носеше светлината в себе си и продължава да я пръска над другите".
Ваканциите прекарвал в родното си село Лъжане и понякога се криел зад дувара на родния си дом, за да слуша и записва говора на седналите на раздумка махленки. Интересът му към местния диалект и фолклор се задълбочавал с всяка изминала година.
През 1896 г. директорът на Орханийското трикласно училище, Петър Илчев, назначава Георги Попиванов като волнонаемен учител, за да събере необходимите средства и продължи образованието си във Висшето училище.През 1901 и 1902 г. ,завършил семестриално, учителства във Варна и Силистра. Диалектоложките му търсения и изследвания продължават и в тези краища на страната. През 1903 г. се дипломира и вече като редовен учител е отново в Орхание – в Класното училище, а после и в Гимназията, в продължение на 16 години.
През 1904 г. сключва брак с девойка от интелигентно семейство – Цветана Савова, останала без майка, която има подкрепата на своя брат – офицер от 16-ти Ловчански пехотен полк. Раждат им се 5 деца.
През 1912 г. Георги Попиванов, който по това време е учител в Първа мъжка софийска гимназия, заминава на фронта като участник в Балканската война. Към края на войната е трогателна срещата му с ранения Стамен Панчев – негов добър приятел и колега, който умира край с. Кадъкьой на 23 март 1913 г. Завърнал се в родния си край, Георги Попиванов разказва за тази среша. Той е отново в Орхание, при семейството и близките си. Отдава се на своята професия и научни занимания. Живее в града, в съседство със Стоян Романски. Двамата водят научни разговори и спорове в областта на диалектологията и фолклористиката.
През 1914 г. е обявена Първата световна война, в която България се включва през есента на 1915 г. Той участва и в нея като ковчежник на III-та Орханийка дружина към 16-ти Ловчански полк. Завръща се през септември 1918 г. Същата година Орханийската гимназия става пълна и Георги Попиванов се изявява като преподавател по български език и литература. Уроците му са академични. Учениците му го наричали „Зевс“, защото като Бог разкривал пред тях образите на героите от всемирната литература. Разнообразна и ползотворна е и извънучебната му и обществена работа. Паралелно със служебните си задължения непрекъснато събира материали за пълното описание на орханийския народен говор. Превежда от руски език и спомени на руски офицери, взели участие в Освобиждението, които публикува по-0късно в брошура. Освен руски език ползва немски, френски и сръбски езици.
От 1927 до 1933 г., която е и година на пенсионирането му, семейството се премества в гр. Шумен, където е назначен в мъжката гимназия и лектор в руската гимназия. В своите спомени дъщерята Светлана споделя: „ Всяка сутрин, преди да тръгне на работа, той изкачваше Илчов баир и така ободрен влизаше в задъхания си делник. Работеше много. Подготвяше издаването на на научния си дългогодишен труд – „Орханийският говор“, за чиято съдба се тревожеше. Най-после през март 1929 г. трудът му беше приет и Академията го публикува в сб „Народни умотворения“, кн.38.
През 1933 г. Георги Попиванов се пенсионира. Премества се със семейството си в София и при всеки слънчев ден обикаля софийските села, за да събира „обреченото на забрава и изчезване народно творчество“ – както се изразява самият той. През 1940 г. е публикуван езиковедският му труд „Софийският говор“ – едно изключително богато и задълбочено научно изследване с голяма стойност и днес. От 1940 г., до смъртта си през 1963 г., със съпругата си Цветана живеят в родното му село. Това е и един от най-плодотворните периоди в научната му дейност, на която е отдаден изцяло.
Георги Попиванов умира на 85 годишна възраст. Два месеца преди това е награден с орден „Кирил и Методий“ – I-ва степен.
" Георги Попиванов е не само един забележителен българин, не само, че е роден, живял и творил до последния си час тук – в с. Трудовец, но е посветил по-голяма част от живота си безкористно в служба на хората.
Един богат и съдържателен живот, живот на родолюбец, отдаден в полза на обществото, без да търси слава и материални облаги.
Неговото най-голямо богатство е това, което е оставил и сам приживе казал: „Доволен съм, че можах да запазя за поколенията едно голямо богатство, каквито са народните умотворения – песни, приказки, поговорки, гатанки и др., които са вече на изчезване“.
За стойността на събрания материал проф. Романски е написал: „Ако бях автор на тия 1 615 песни и 86 приказки, бих бил обявен за най-големия поет в света“.
Ние, днешните съвременници и потомци не можем да не бъдем признателни на човека Георги Попиванов, който с такава любов и всеотдайност е работил за съхраняване на историческата памет.
Преодолявайки големи трудности, често пеш и без да има къде да нощува, той обикаля селата и събира народните мъдрости и прави всичко това, защото Георги Попиванов е обичал хората, обичал природата и най-много обичал родното си село Трудовец.
Един известен френски писател е казал: „За да пръскаш свтлина над другите, трябва да я носиш в себе си“.
Георги Попиванов беше един от богоизбраните, който носеше светлината в себе си и продължава да я пръска над другите".
Ана Велкова, родственик
« Назад
Коментари (1)
Добави коментар